Карталов и златните години на Софийската опера
С немския оперен критик Клаус Биланд
Неговият портрет са думите на Шопенхауер: Бурята на пристрастеностите и патосът на възприятията Маестрото събра у нас вагнерианци от над 15 страни
Бурята на пристрастеностите и патосът на възприятията. Tова са думи на Артур Шопенхауер от неговото съчинение " За метафизиката на музиката ". Струва ми се, че тази блестяща метафорична фраза на огромния мъдрец ни дава най-точния портрет за Пламен Карталов - една неповторима фигура от актуалния ни културен живот. Неизтощимата му сила, непоколебимата му воля и несекващото му креативно ентусиазъм десетилетия наред радват и вълнуват публиката у нас и в чужбина. Диапазонът на духовните търсения на създателя е изключително необятен - от постановки на оперни творби от най-ранните композиторски школи на Монтеверди, Пърсел, Галупи с учредения от него още като студент първи камерен оперен спектакъл в България до монументалните му спектакли навън в Италия, Бразилия, Гърция Хърватска, Словения, България и други От създатели като Стравински, Бърнстейн, Доницети, Росини, Верди, Пучини, Волф - Ферари, Маскани, Глук, Мусоргски, Чайковски, Холминов и доста други от
европейската музикална съкровищница
до титаните на разнообразни генерации на българското композиторско творчество - Маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров и Любомир Пипков, до взривяващите, сложени за първи път у нас мюзикъли " Цигулар на покрива, " Мама миа ", Клетниците " и др,
Но същинската стихия на пристрастеностите и патосът на възприятията се разпростират от режисьора през последното десетилетие с работата му със Софийската опера, когато поредно сервират за първи път на българската аудитория гениалната тетралогия на Рихард Вагнер " Пръстенът на Нибелунга " - един от най-грандиозните планове на първият оперен спектакъл на България - национална културна институция, със международно значение и самопризнание за последния половин век. И освен с цикъла от четири опери на тетралогията, " Рейнско злато ", " Валкюра ", " Зигфрид " и " Залезът на боговете, следват ги още две от Вагнеровите първи изпъления за България " Тристан и Изолда ", " Парсифал ", а също за първи път и още веднъж в Софийската опера - " Електра " от Рихард Щраус.
Неслучайно редица водещи задгранични музикални критици, диригенти и композитори акцентират един нов златен интервал за Софийската опера, че нейните Вагнеровите постановки биха били горделивост за най-големите европейски и международни подиуми. Доказателство за това са и интернационалните участия на националният ни оперен спектакъл с гастроли в стратегиите на " Фестивал Любляна ", Словения, баварският фестивален спектакъл във Фюсен, Германия, историческата сцена на Болшой спектакъл в Москва, Русия. Не можем да пропущаме
седемте гастрола на Софийската опера в Япония
с определени особено заглавия, основно в режисурата на Пламен Карталов
В интервала на подговка и неколкократно показване на тетралогията пет пъти от 2010 година до 2017 година, виждаме по какъв начин във всеки сезон се нажежава публичното културно пространство както у нас, по този начин и в чужбина, и с другите опери на Вагнер " Тристан " и " Парсифал ". Специално в София идват вагнерианци от над петнайсет страни: Германия, Австрия, Русия, Холандия, Дания, Швейцария, Съединени американски щати, Австралия, Южна Африка, Украйна, Англия, Хърватска, Уругвай, Турция, Аржентина и други
За огромния триумф на постановките на Софийската опеа има голям принос огромният Вагнеровия експерт и международно прочут вокален тълковник, корепетиторът Рихард Тримборн. Маестрото работи седем поредни години с повече от петдесет артисти, определени от Пламен Карталов за работа с него. Щастлив от резултатите Рихард Тримборн неведнъж отбелязва изключителното качество на артистите на Софийската опера. Той показва, че Вагнеровата тетралогия, както и другите драми на Вагнер, в режисьорския прочит на Карталов са същински разцвет на изкуството, тъй като са усетени дълбоките митологични и метафизичен измерения на този паневропейски план, основаван на старогръцката, римската и немската митология.
Дитмар Полачек, прочут музикален критик от немското списание " Опернвелт ", добавя, че Пламен Карталов поставяйки Вагнеровата тетралогия е " направил нещо невъобразимо, нещо за което не доближава и най-високата оценка ".
Новаторската, революционно-режисьорска идея се състои в това да покаже дълбокия метафизичен темперамент на Вагнеровата музика и драматургия, да разкрие невероятната естетика на музика и лирика, на митология и модерно звучене, с цел да усетят днешните фенове галактическата безконечност и великолепие на Вагнеровите послания. Режисьорът споделя и следва Вагнеровото разбиране за гезамткунстверк, т.е. изцяло произведение на изкуството. Модерният музикален спектакъл с неконвенционалните си средства е предназначен да разкрие пред фена фантастичния натурализъм на Вагнеровата драматургия. Разбира се, за това се желае режисьорът да има освен огромно въображение и така рядко срещащото се при този вид създатели дуенде или божествено ентусиазъм, само че и къртовска работа по организацията и обезпечаването на запаси на цялостния план, с цел да зазвучи той съизмеримо със международните мостри и като един съразмерен артистичен отбор.
Целият екип на режисьора съумява да реализира интеграция на сцената с изменящи се на правилото на кинетична виртуозност декори, с професионалното осъществяване на петдесетината най-достойни и то единствено български артисти с вагнерови гласове, само че играещи и като същински трагични артисти. Може би ключът към триумфа се дължи на способността за висока степен на нереално мислене и това оказва помощ да се обхване грандиозния Вагнеров план като цяло, както и детайлизираната и фина работа с артистите. Световната и българска музикална рецензия акцентира приноса на Пламен Карталов като нововъведение и нови форми на показване на музиката на Вагнер като спектакъл на огромни хрумвания. Тук би трябвало да посочим и развиване на мениджмънтско и продуцентско мислене, от камерните форми до мегапроекти навън със основаването на нови културни пространства като " Сцена на вековете ", " Опера на площада ", " Опера в парка " " Опера на върховете - Белоградчишки скали ", пещера " Магура ", за която е основан пърформанса " Вагнер-Магура ".
Всъщност българските постановки на Рихард Вагнер в Софийската опера са
хроника на един удивителен героизъм
и безценен принос към актуалната българска и европейска просвета.
Преди три години редом с Вагнеровите опуси, Софийската опера сервира на публиката една нова своя внушителна театрална визия на операта " Янините девет братя " от Любомир Пипков. Тя следваше отпечатаните в научно изследване режисьорски ракурси върху великата опера на композитора. Те като в огледало се съизмерваха в неповторим набор от хроника и оценки на музикалната рецензия за първите постановки на Пипковата опера през 30-те години на предишния век. Това е и епохата " Родно изкуство ", оня нравствен барометър, който дава подтик за новата интелектуална траектория на България и в нея се заквасва новата сила за същински гърмеж на велики образци на хора на духа и изкуството. Това е и мощ и разгар за съвременно творчество на българските създатели.
Сега, след бравурното десетилетие на Софийската опера, отдадено на магията на Вагнеровия спектакъл и представянето на целия корпус от Вагнерови драми на Софийската опера пред българската аудитория, маестро Пламен Карталов събира в пореден величествен том всичко, обвързвано с благородната полуда и магия по слагането на тези спектакли. Книгата " Моят Вагнер със Софийсата опера " е структурирана в 10 глави, които наблюдават детайлно хронологията на работата върху Вагнеровите музикални драми, блестящите им постановки в България и чужбина, минали със замайващ триумф и високо оценени от публиката и международната музикална рецензия.
Проследява се работата по обособените постановки по години и ние виждаме по какъв начин Пламен Карталов непрестанно разпростира и доразвива своята театрална сила. Работата по постановките се трансформира в непрекъснато врящо деяние в вилнеещия и безбрежен океан от звуци във визуално дейстие. Защото основната цел на маестро Карталов е да покаже на феновете театралния полифонизъм на действието, да разгърне философската и психическата архитектоника на театралния жанр и да акцентира непрекъснатото развивитие на функционалността на сценографията, костюмите, осветлението, и всичко това в подчинено на Вагнеровата музикална драматургия хомогенно цяло.
Пламен Карталов, и неговата режисьорска палитра в цялостното му творчество и в този момент са марка на авторски активен кинетичен динамизъм на действието, следвайки правилото си и кредо на портретуване в непрекъснатост на хрумвания и елементи, фентъзи мизансцени и вълнуващи театрални послания, с цел да сътвори поредност от сцена към сцена, и от деяние към деяние. И всичко това е в името на основната цел - да се разбере свръхпредназначението на признака за непрекъсност на Пътя. Така се следва и философската, и музикално-драматичната съществена концепция на самия Рихард Вагнер.
В едно свое изявление Пламен Карталов доста сбито и тъкмо формулира своя метод към сакралните драми на поета-философ Вагнер: " Привлича ни неземното, божествено горене в духовната и искряща мистичност на фантазното деяние - от легендата и на философските послания с героите и устрема им към финалната нирвана. "
В книгата " Моят Вагнер със Софийската опера " се наблюдава освен хронологията на постановките на Вагнеровите драми, само че и философията на режисьора в процеса на подготовката и реализирането на крайния артикул. Много скъпи са главите, в които се преглежда процеса на визуализация на музиката и реализация на сцената, бележките за креативния екип, за неповторимия принос на Рихард Тримборн, внушителната подборка от режисьорски разбори и изявленията на самия Пламен Карталов, големия размер от мнения за постановките на " Рейнско злато ", " Валкюра ", " Зигфрид ", " Залезът на боговете ", " Тристан и Изолда ", " Парсифал " и изумителната му режисура подземен, и по-точно в пещерата Магура, в чиято пазва са съхранени фамозните скални рисунки от седем хиляди години, особено пристигналите посетители за пърформанса " Вагнер - Магура ", както и хрониката на гастролите на Софийската опера отвън България, където са поместени най-възторжени оценки за постановките на маестро Пламен Карталов и екипа на Софийската опера. В редица свои изказвания и режисьорски бележки създателят разсъждава какъв брой е значимо да се разбере настоящото звучене през днешния ден на Вагнеровите послания, които биха могли да бъдат мощна контратеза на опростачената и завлядана от плебейщини днешна улична интонационна среда.
Неговият портрет са думите на Шопенхауер: Бурята на пристрастеностите и патосът на възприятията Маестрото събра у нас вагнерианци от над 15 страни
Бурята на пристрастеностите и патосът на възприятията. Tова са думи на Артур Шопенхауер от неговото съчинение " За метафизиката на музиката ". Струва ми се, че тази блестяща метафорична фраза на огромния мъдрец ни дава най-точния портрет за Пламен Карталов - една неповторима фигура от актуалния ни културен живот. Неизтощимата му сила, непоколебимата му воля и несекващото му креативно ентусиазъм десетилетия наред радват и вълнуват публиката у нас и в чужбина. Диапазонът на духовните търсения на създателя е изключително необятен - от постановки на оперни творби от най-ранните композиторски школи на Монтеверди, Пърсел, Галупи с учредения от него още като студент първи камерен оперен спектакъл в България до монументалните му спектакли навън в Италия, Бразилия, Гърция Хърватска, Словения, България и други От създатели като Стравински, Бърнстейн, Доницети, Росини, Верди, Пучини, Волф - Ферари, Маскани, Глук, Мусоргски, Чайковски, Холминов и доста други от
европейската музикална съкровищница
до титаните на разнообразни генерации на българското композиторско творчество - Маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров и Любомир Пипков, до взривяващите, сложени за първи път у нас мюзикъли " Цигулар на покрива, " Мама миа ", Клетниците " и др,
Но същинската стихия на пристрастеностите и патосът на възприятията се разпростират от режисьора през последното десетилетие с работата му със Софийската опера, когато поредно сервират за първи път на българската аудитория гениалната тетралогия на Рихард Вагнер " Пръстенът на Нибелунга " - един от най-грандиозните планове на първият оперен спектакъл на България - национална културна институция, със международно значение и самопризнание за последния половин век. И освен с цикъла от четири опери на тетралогията, " Рейнско злато ", " Валкюра ", " Зигфрид " и " Залезът на боговете, следват ги още две от Вагнеровите първи изпъления за България " Тристан и Изолда ", " Парсифал ", а също за първи път и още веднъж в Софийската опера - " Електра " от Рихард Щраус.
Неслучайно редица водещи задгранични музикални критици, диригенти и композитори акцентират един нов златен интервал за Софийската опера, че нейните Вагнеровите постановки биха били горделивост за най-големите европейски и международни подиуми. Доказателство за това са и интернационалните участия на националният ни оперен спектакъл с гастроли в стратегиите на " Фестивал Любляна ", Словения, баварският фестивален спектакъл във Фюсен, Германия, историческата сцена на Болшой спектакъл в Москва, Русия. Не можем да пропущаме
седемте гастрола на Софийската опера в Япония
с определени особено заглавия, основно в режисурата на Пламен Карталов
В интервала на подговка и неколкократно показване на тетралогията пет пъти от 2010 година до 2017 година, виждаме по какъв начин във всеки сезон се нажежава публичното културно пространство както у нас, по този начин и в чужбина, и с другите опери на Вагнер " Тристан " и " Парсифал ". Специално в София идват вагнерианци от над петнайсет страни: Германия, Австрия, Русия, Холандия, Дания, Швейцария, Съединени американски щати, Австралия, Южна Африка, Украйна, Англия, Хърватска, Уругвай, Турция, Аржентина и други
За огромния триумф на постановките на Софийската опеа има голям принос огромният Вагнеровия експерт и международно прочут вокален тълковник, корепетиторът Рихард Тримборн. Маестрото работи седем поредни години с повече от петдесет артисти, определени от Пламен Карталов за работа с него. Щастлив от резултатите Рихард Тримборн неведнъж отбелязва изключителното качество на артистите на Софийската опера. Той показва, че Вагнеровата тетралогия, както и другите драми на Вагнер, в режисьорския прочит на Карталов са същински разцвет на изкуството, тъй като са усетени дълбоките митологични и метафизичен измерения на този паневропейски план, основаван на старогръцката, римската и немската митология.
Дитмар Полачек, прочут музикален критик от немското списание " Опернвелт ", добавя, че Пламен Карталов поставяйки Вагнеровата тетралогия е " направил нещо невъобразимо, нещо за което не доближава и най-високата оценка ".
Новаторската, революционно-режисьорска идея се състои в това да покаже дълбокия метафизичен темперамент на Вагнеровата музика и драматургия, да разкрие невероятната естетика на музика и лирика, на митология и модерно звучене, с цел да усетят днешните фенове галактическата безконечност и великолепие на Вагнеровите послания. Режисьорът споделя и следва Вагнеровото разбиране за гезамткунстверк, т.е. изцяло произведение на изкуството. Модерният музикален спектакъл с неконвенционалните си средства е предназначен да разкрие пред фена фантастичния натурализъм на Вагнеровата драматургия. Разбира се, за това се желае режисьорът да има освен огромно въображение и така рядко срещащото се при този вид създатели дуенде или божествено ентусиазъм, само че и къртовска работа по организацията и обезпечаването на запаси на цялостния план, с цел да зазвучи той съизмеримо със международните мостри и като един съразмерен артистичен отбор.
Целият екип на режисьора съумява да реализира интеграция на сцената с изменящи се на правилото на кинетична виртуозност декори, с професионалното осъществяване на петдесетината най-достойни и то единствено български артисти с вагнерови гласове, само че играещи и като същински трагични артисти. Може би ключът към триумфа се дължи на способността за висока степен на нереално мислене и това оказва помощ да се обхване грандиозния Вагнеров план като цяло, както и детайлизираната и фина работа с артистите. Световната и българска музикална рецензия акцентира приноса на Пламен Карталов като нововъведение и нови форми на показване на музиката на Вагнер като спектакъл на огромни хрумвания. Тук би трябвало да посочим и развиване на мениджмънтско и продуцентско мислене, от камерните форми до мегапроекти навън със основаването на нови културни пространства като " Сцена на вековете ", " Опера на площада ", " Опера в парка " " Опера на върховете - Белоградчишки скали ", пещера " Магура ", за която е основан пърформанса " Вагнер-Магура ".
Всъщност българските постановки на Рихард Вагнер в Софийската опера са
хроника на един удивителен героизъм
и безценен принос към актуалната българска и европейска просвета.
Преди три години редом с Вагнеровите опуси, Софийската опера сервира на публиката една нова своя внушителна театрална визия на операта " Янините девет братя " от Любомир Пипков. Тя следваше отпечатаните в научно изследване режисьорски ракурси върху великата опера на композитора. Те като в огледало се съизмерваха в неповторим набор от хроника и оценки на музикалната рецензия за първите постановки на Пипковата опера през 30-те години на предишния век. Това е и епохата " Родно изкуство ", оня нравствен барометър, който дава подтик за новата интелектуална траектория на България и в нея се заквасва новата сила за същински гърмеж на велики образци на хора на духа и изкуството. Това е и мощ и разгар за съвременно творчество на българските създатели.
Сега, след бравурното десетилетие на Софийската опера, отдадено на магията на Вагнеровия спектакъл и представянето на целия корпус от Вагнерови драми на Софийската опера пред българската аудитория, маестро Пламен Карталов събира в пореден величествен том всичко, обвързвано с благородната полуда и магия по слагането на тези спектакли. Книгата " Моят Вагнер със Софийсата опера " е структурирана в 10 глави, които наблюдават детайлно хронологията на работата върху Вагнеровите музикални драми, блестящите им постановки в България и чужбина, минали със замайващ триумф и високо оценени от публиката и международната музикална рецензия.
Проследява се работата по обособените постановки по години и ние виждаме по какъв начин Пламен Карталов непрестанно разпростира и доразвива своята театрална сила. Работата по постановките се трансформира в непрекъснато врящо деяние в вилнеещия и безбрежен океан от звуци във визуално дейстие. Защото основната цел на маестро Карталов е да покаже на феновете театралния полифонизъм на действието, да разгърне философската и психическата архитектоника на театралния жанр и да акцентира непрекъснатото развивитие на функционалността на сценографията, костюмите, осветлението, и всичко това в подчинено на Вагнеровата музикална драматургия хомогенно цяло.
Пламен Карталов, и неговата режисьорска палитра в цялостното му творчество и в този момент са марка на авторски активен кинетичен динамизъм на действието, следвайки правилото си и кредо на портретуване в непрекъснатост на хрумвания и елементи, фентъзи мизансцени и вълнуващи театрални послания, с цел да сътвори поредност от сцена към сцена, и от деяние към деяние. И всичко това е в името на основната цел - да се разбере свръхпредназначението на признака за непрекъсност на Пътя. Така се следва и философската, и музикално-драматичната съществена концепция на самия Рихард Вагнер.
В едно свое изявление Пламен Карталов доста сбито и тъкмо формулира своя метод към сакралните драми на поета-философ Вагнер: " Привлича ни неземното, божествено горене в духовната и искряща мистичност на фантазното деяние - от легендата и на философските послания с героите и устрема им към финалната нирвана. "
В книгата " Моят Вагнер със Софийската опера " се наблюдава освен хронологията на постановките на Вагнеровите драми, само че и философията на режисьора в процеса на подготовката и реализирането на крайния артикул. Много скъпи са главите, в които се преглежда процеса на визуализация на музиката и реализация на сцената, бележките за креативния екип, за неповторимия принос на Рихард Тримборн, внушителната подборка от режисьорски разбори и изявленията на самия Пламен Карталов, големия размер от мнения за постановките на " Рейнско злато ", " Валкюра ", " Зигфрид ", " Залезът на боговете ", " Тристан и Изолда ", " Парсифал " и изумителната му режисура подземен, и по-точно в пещерата Магура, в чиято пазва са съхранени фамозните скални рисунки от седем хиляди години, особено пристигналите посетители за пърформанса " Вагнер - Магура ", както и хрониката на гастролите на Софийската опера отвън България, където са поместени най-възторжени оценки за постановките на маестро Пламен Карталов и екипа на Софийската опера. В редица свои изказвания и режисьорски бележки създателят разсъждава какъв брой е значимо да се разбере настоящото звучене през днешния ден на Вагнеровите послания, които биха могли да бъдат мощна контратеза на опростачената и завлядана от плебейщини днешна улична интонационна среда.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ